Кога едно инста-стори измести истинската история?

Може ли животът да се свежда до инста-стори, което грижливо публикуваме всеки ден/час/минута?

Проблемът, когато един инстаграмър не публикува е, че никога не знаеш дали е умрял или е щастлив. Reead

Това изречение прочетох преди няколко месеца и често се сещам за него. Черният хумор в първата му част е ясен и няма какво да се коментира. Втората половина обаче ми е истински интересна. Във време на свръхпроизводство на съдържание в социалните мрежи, на демонстрация на престиж, неповторими преживявания, успех и щастлив любовен живот, все по-често се замислям за една зависимост. Зависимост, която е обратно-пропорционална: колкото повече показваме щастлив и интересен живот, толкова повече се отдалечаваме от всичко това в реалността. В търсене на перфектния кадър, обстановка, пътуване, връзка, преживяване, което да вкараме в инста-стори, пропускаме същината на нещата.

Веднага мога да дам за пример едни от най-вълнуващите за мен преживявания – Седмиците на модата. Колко ревюта съм „гледала“ през телефона си, без да мога да усетя напълно емоцията от това, да бъда там точно в този момент. За тези десетина минути, съм била в търсене на перфектния кадър или на най-доброто стори, което да предаде случващото се в момента. В това няма нищо лошо, но то буквално убива емоцията на личното изживяване.

Друг пример са пътуванията ми до Париж. Този град е много специален за мен – не защото е приказно красив и е фон за супер снимки (което е безспорен факт), а защото ми е помогнал да науча много за себе си. Поднесъл ми е изпитания и множество кофти моменти, които обаче са ми помогнали да открия едно свое неподозирано, но много истинско  и различно Аз. Именно в Париж чувствам потребност да си изживявам моментите без фанатично да документирам и споделям всеки един от тях.

Обратната страна на бляскавото инста-стори, а битовото такова. Още по-необяснимо и  непривлекателно от моя гледна точка. Животът на всеки от нас минава в бита, няма друг начин. Разбирам, че в обикновените всекидневни неща от живота, които се случват АБСОЛЮТНО на всеки, има чар и хубави малки моменти. Но да ги преекспонираме, заради някаква псевдо откровеност или да ги пудрим и разкрасяваме, за да (се) (раз)мечтаем, е безсмислено.

Познавам доста хора, които категорично отказват да „живеят“ онлайн и водят изключително интересен, вълнуващ и смислен живот. Без това да ги прави изостанали или някакви странни бунтари срещу реалността, в която живеем.

Пролет е. Време е да се порадваме на живота, на приятелите си, на любовта – ако сме късметлии и сме я намерили. И, ако ни дойде музата – да покажем някое цъфнало черешово дръвче в сторито в инстаграм.

Снимки: Мартина Тодорова

You may like to share