Моите 5 модни обещания за 2022
Обещания или онези (масово) неслучени всяка година през всеки януари неща. Докато разглеждах магазините в търсене на конкретни неща, с които да подновя или допълня гардероба си, за пореден път се почувствах ужасно от камарите fast fashion разхвърляни дрехи върху стелажи, подове и закачалки, с висящи етикети на нереално и неетично ниски цени. (Впрочем, забелязали ли сте колко несъблазнително изглеждат по време на разпродажби дрехите в магазините за бърза мода?)
Не ме разбирайте погрешно – нямам нищо против добрата сделка, но в модата, както и другаде, има т.нар. допустима/справедлива цена.
Ето и моите 5 обещания по темата за модата, стила и разумното потребление – без залитане в крайности и непосилни ограничения.
- Да пазарувам неща, които ме изпълват с радост, не са компромисни и застават наистина добре на тялото ми – колкото и да е трудно това начинание. На всички ни се случва следното: трябва ни нещо спешно / не ни се занимава да търсим най-доброто и избираме онова, което просто ще свърши работа… Резултатът е повече от ясен – гардероб с недотам отлични дрехи, които да бъдат с нас и да ни радват дълго време – обещавам да бъда много по-целенасочена и безкомпромисна по тази точка.
- По-малко и по-качествено
Блуза за 3 лева? – нали знаете какво казват: ако нещо е твърде хубаво, за да е истина, то вероятно не е. Колкото и да е съблазнително, тази цена е нереалистична, както от гледна точка на материали, вложен труд, транспорт, реклама и пр. Подобна цена е минимум индикация за:
- Ниско качество
- Експлоатация на труд
И двете + подтикване към безогледно пазаруване и потребяване на вещи, които едва ли ще доживеят повече от 7 обличания и които вероятно ще завършат някъде на боклука.
Това обещание е лесно, защото от години предпочитам да възприемам гардероба си като инвестиция, да пазарувам разумно и на справедлива цена, да имам малко, но хубави, качествени и съчетаеми помежду си дрехи и аксесоари.
3. Локално производство
Или – доколкото и когато е възможно: пазаруване от местни марки, които произвеждат в страната и региона, млади и талантливи дизайнери – вариантите не са никак малко. За български марки от няколко години съм супер фен на DiKa, защото знам от първо лице, че марката произвежда изцяло в Европа – както облеклата, така и 98% от платовете , които използва, има контролиран и проследим процес по веригата и етично отношение към правенето на бизнес.
Обмислям скоро да пусна отделна публикация с марки и дизайнери, които са част от гардероба ми и в които искрено вярвам.
4. Един луксозен артикул на година
Това е моята форма на лична награда, delayed gratification и възможност да се насладя максимално на нова придобивка, както и да не изпадам в безогледно пазаруване и трупане. Признавам, че понякога е трудно да се огранича само до 1 покупка, но и това предизвикателство има свой собствен чар.
5. 1 in 1 out
Сметката е лесна – когато нещо ново влезе в гардероба, нещо друго трябва да излезе, за да има баланс. В последните години активно дарявам, рециклирам (умерено, защото и в тази практика има някои плюсове и минуси – факт е, че в България текстил не се рециклира), продавам – основно през платформи като In & out, Vestiaire collective и понякога – OLX.
6. Бонус точка, която си пожелавам: да експериментирам малко повече с кройки и цветове, защото животът е забавен! Наскоро констатирах, че гардеробът ми е 95% съставен от: черно, тъмносиньо, бяло, беж, сиво и някой инцидентен принт. От миналата година имам желание за розово, бонбонено синьо и повече пайети, така че – поетапно ще заменям тъмните дрехи с някои свежи попълнения.
А вие имате ли подобни модни обещания?
Снимки: Мариан Велев
