Париж 13/11

This post is also available in: Английски Френски

Казват, че изкуството дава отговор и упование в тежки моменти. Трудно ми е да намеря думи след случилото се в петък, 13 ноември. Някак инстинктивно се сетих за Смирненски и за едно негово стихотворение, чиито думи ми се струват най-уместни:

УТРЕШНИЯ ДЕН

Аз виждам: раждат се тълпи

за утрото на празник свят

и вред в настръхналия град

духът на кървав бунт кипи.

И всеки слаб и угнетен –

на черна мъка светъл син,

възраства като исполин

и в страшен пристъп устремен,

с море възбунени души,

лети, гърми, зове, руши…

Над него трепетни слънца

преплитат утринни лъчи,

а по следите му личи

кръвта на хиляди сърца,

туптели с порива свещен

да слеят своя огнен ток

ведно с тържествения звън,

зовящ вселената от сън…

Аз виждам: гърчи се пред мен

последний призрак на нощта

и кръв от зинали уста

опръсква утрешния ден,

а там по каменистий път

на многовечната борба,

удушил властната съдба

до своята гранитна гръд,

пристъпва человешкий род

към дверите на нов живот.

***

Винаги ще има утрешен ден, ние сме Париж, ние сме Европа, ние сме ценностите на едно общество, което живее в своето време, което се стреми към солидарност, устойчивост, иновации и един по-добър свят…За мен Париж е мястото, на което съм се чувствала супер самотна, но и градът, в който съм изживяла едни от най-щастливите си моменти, мигове, които са като сценарий за филм, а всъщност са истинският живот…