Paris 11/13

This post is also available in: Bulgarian French

They say art gives an answer and hope in hard times. It is so difficult to find the words after what happened on Friday, November 13. Somehow instinctively I thought of Smirnenski and one of his poems, whose words seem to me the most appropriate:

Poem is available in Bulgarian:

УТРЕШНИЯ ДЕН

Аз виждам: раждат се тълпи

за утрото на празник свят

и вред в настръхналия град

духът на кървав бунт кипи.

И всеки слаб и угнетен –

на черна мъка светъл син,

възраства като исполин

и в страшен пристъп устремен,

с море възбунени души,

лети, гърми, зове, руши…

Над него трепетни слънца

преплитат утринни лъчи,

а по следите му личи

кръвта на хиляди сърца,

туптели с порива свещен

да слеят своя огнен ток

ведно с тържествения звън,

зовящ вселената от сън…

Аз виждам: гърчи се пред мен

последний призрак на нощта

и кръв от зинали уста

опръсква утрешния ден,

а там по каменистий път

на многовечната борба,

удушил властната съдба

до своята гранитна гръд,

пристъпва человешкий род

към дверите на нов живот.

***

There will always be tomorrow, we are Paris, we are Europe, we are the values of a society that lives their time, seeks solidarity, sustainability, innovation and a better world … For me, Paris is the place where I’ve felt so lonely, but also the city where I lived some of the happiest moments in my life, moments like a movie script, but actually real life …