Paris 13/11

This post is also available in: Bulgare Anglais

On dit que c’est l’art qui donne la réponse lors de moments difficiles. J’ai du mal à trouver les mots après ce qui s’est passé ce vendredi, le 13 novembre. Instinctivement j’ai pensé à Smirnenski, à l’un de ces poèmes dont les mots me semblent les plus appropriés :

Le texte est disponible en Bulgare

УТРЕШНИЯ ДЕН

Аз виждам: раждат се тълпи

за утрото на празник свят

и вред в настръхналия град

духът на кървав бунт кипи.

И всеки слаб и угнетен –

на черна мъка светъл син,

възраства като исполин

и в страшен пристъп устремен,

с море възбунени души,

лети, гърми, зове, руши…

Над него трепетни слънца

преплитат утринни лъчи,

а по следите му личи

кръвта на хиляди сърца,

туптели с порива свещен

да слеят своя огнен ток

ведно с тържествения звън,

зовящ вселената от сън…

Аз виждам: гърчи се пред мен

последний призрак на нощта

и кръв от зинали уста

опръсква утрешния ден,

а там по каменистий път

на многовечната борба,

удушил властната съдба

до своята гранитна гръд,

пристъпва человешкий род

към дверите на нов живот.

***

Il y aura toujours demain, nous sommes Paris, nous sommes l’Europe, nous sommes les valeurs d’une société qui vit dans son temps, qui vise la solidarité, le développement durable, l’innovation et un monde meilleur … Pour moi, Paris est le lieu où je me suis sentie tellement seule, mais aussi c’est la ville où j’ai vécu quelques uns des moments les plus heureux de ma vie, des moments qui ressemblent à un scénario de film, et pourtant c’est bien la vie réelle …