Възможен ли е един живот без край?
Как се появява желанието за живот без край, кои са неговите мотиви, в какво се превръща търсенето на вечна младост? Най-новата книга на Фредерик Бегбеде Une vie sans fin* е едно пътешествие до другия край на света в търсене на безсмъртието.
Чета Бегбеде от много години и признавам, че съм имала редица моменти, в които съм се възхищавала и вдъхновявала от него. С нетърпение си купих новата книга и реших да ви разкажа за нея. Всъщност, прочетох Une vie sans fin доста по-бавно от обичайното (едно време четях Бегбеде толкова бързо, че умишлено забавях темпото, за да задържа емоцията от книгата по-дълго). Живот без край е различна и неочаквана – по начина, по който Ф.Б. умее да развива историите си.
Понякога си мисля, че не ние избираме книгите, а книгите ни намират в определен (правилен) момент от живота.
Живот без край не е научна фантастика, нито преглед на най-иновативните изследвания в генното инженерство. (Макар че, на моменти да се губех в страниците, изпълнени с фактология и данни за ДНК, молекули, стволови клетки, 3D принтиране на органи, изкуствено подмладяване и т.н.).
Накратко, историята е следната: Главният герой е 51 годишен журналист и ТВ водещ, който трупа популярност с провокативните си реалити емисии. В първите страници с типичната за автора ирония и лек цинизъм се коментира времето на селфизма, обобщен във фразата: Позирам, следователно съществувам. Той е разведен, баща на 10 годишно момиченце. При първото си пътуване в търсене на вечния живот среща Леонор, 27г., която е швейцарски учен, и се влюбва в нея. Женят се, ражда се и втората му дъщеря, а Бегбеде е обсебен от идеята за смъртта и от нежеланието да се раздели с любимите си хора. За да не живее в постоянен страх от смъртта, той решава да вземе ситуацията в свои ръце. Предприема поредица от срещи с едни от най-големите съвременни светила в областта на генетиката, биотехнологиите. Швейцария, Израел, Австрия, Франция, САЩ – романът е пътешествие в търсене на безсмъртието. Покрай проучванията и различните техники за удължаване на живота, подмладяване, преливане на „млада кръв“ и изкуствени клетки и роботи и увековечаване на съзнанието в облачните технологии героят осъзнава, че
не смъртта, а светът ни се изплъзва.
Обсебен от младостта и идеята за безсмъртие, Бегбеде се отдалечава от най-близките си. В един от най-интересните диалози от книгата, Леонор му се противопоставя с думите „когато приемеш подаръка на живота, няма да се страхуваш да тръгнеш“. В последния разговор със съпруга си, тя казва:
живот без край би бил живот без цел…ако махнеш смъртта, махаш предизвикателството…“
Финалните страници рисуват страховита история в близкото бъдеще, която уж трябва да бъде край, но… се случва нещо друго.
…
Снимки: Мартина Тодорова
* Живот без край
112
