Fashion blog and lifestyle storyteller

featured Uncategorized @bg YOU MIGHT ALSO LIKE Лайфстайл Мода

Просто аз – или вълнуващата история на Роберто Кавали

09/12/2018

Просто аз – или вълнуващата история на Роберто Кавали

Роберто Кавали ме заплени именно със своя личен разказ. Това е историята на един живот, написана по изключително увлекателен, автентичен и искрен начин.

Модата е като съновидение, в което се пресъздава светът, а дизайнерът благодарение на своята фантазия помага да бъде видян този сън.

Признавам, че в началото бях скептично настроена. Биографичният жанр има своите специфики, а когато става дума за автобиография ситуацията се усложнява още повече. И…книгата ме изненада, впечатли и спечели със своето повествование, с динамиката на разказа и ярките картини, които съпътстват един наистина вълнуващ живот, за който знаех твърде малко.

До преди дни, Роберто Кавали за мен бе синоним на анималистични принтове, леопардови щампи и впечатляващи сценични облекла. Сега, в моите очи това е един иноватор, визионер, име в историята на съвременната мода, човек и мечтател.

Книгата ме придружаваше дни наред, четях я докато пътувах с метрото. Пренасяше ме в други контексти и епохи. Книга, в която необикновеното и вълнуващото са представени през чистотата и непринудеността на един човек, запазил детското у себе си. Роберто Кавали е мечтател, който се стреми към новото, различното, непознатото и всичко онова, което е извън зоната на комфорта. За силата на свободата и вярата в собствените сили и  възможности, за смелостта и дързостта да отидеш още по-далеч, за да видиш какво ще стане. Книга, която въздига мястото на любовта в живота и дизайнер, който истински обича жените.

Мен ме привличаше женската мода! Обожавах жените, мечтаех да ги обличам – за да ги събличам после, и да ги събличам – за да ги обличам. Жените! Именно на тях посвещавам мечтите си, дори в модата.

Книга, в която всекидневното се вплита по естествен начин с необикновеното, със срещите, прераснали в приятелства, с личности като  Синди Крауфорд, Спайс гърлс, Лени Кравиц, Майкъл Джексън, Дженифър Лопес…

Ето и няколко откъса от книгата, които избрах да споделя с вас:

Моите ревюта се отличаваха изцяло от всички други. Благодарение на фантазията и яркостта на цветовете те привличаха вниманието и предизвикваха бурни аплодисменти. Моята мода беше непредсказуема, както и аз самият. Тя изцяло отразяваше характера, темперамента и безразсъдството ми. Защото всеки път ми се струваше, че нищо няма да се получи – и затова във всяка своя колекция влагах всичките си сили, за да създам нещо необичайно. Уникално.

Аз исках да изумявам. Не си строях никакви рационални умозаключения. Нямаше нужда да се отчитам пред никого. Пълна свобода, щастие и полет! Всичко измислях и реализирах сам, никой не ми диктуваше какво да правя. Бях свободен да мисля, действам и дори да си позволявам излишества. Но именно това ми донесе успех. Всичко беше просто и истинско.

Обаче рано или късно мечтите изчезват. Всичко рязко се промени. Появиха се хора, които умееха грамотно да изграждат отношения с журналистите и да планират отчетливо своята дейност. Настана времето на такива известни дизайнери като Бепе Моденезе и Франко Савонарели. Обедите и партитата за специални хора станаха норма. Цялата система се промени. Нов ритъм, нови закони. Ако дизайнерът по време на финалното излизане аплодираше, станал прав, това означаваше, че и публиката трябваше да се изправи и да ръкопляска заедно с него – подобно на клакьорите в театъра.

А аз все още мечтаех за стария свят, когато хората си помагаха един на друг, даваха си съвети и ако нещо не вървеше както трябва, всички се спускаха да те утешават. Някога ние бяхме един отбор от приятели, които замисляха нещо ново, без да знаят предварително крайния резултат. Всички тези сценични спектакли ме дразнеха. Бях дълбоко убеден, че идеите са по-важни от всички тези маркетингови концепции, и не можех да си представя, че трябва да променя живота си, който толкова ми харесваше. За нищо не света не вярвах, че един ден творчеството ще се превърне в механизъм, управляван от хитрост и коварство.

***

Много важен детайл беше шевът; бих казал, че именно шевовете отличаваха моите изделия, дори най-обикновените. Аз изобретих „златния шев“: в зигзагообразен шев вмъквах златна нишка – вълнена или метална. Ето защо, за разлика от всички останали, моето творческо търсене се основаваше на обработката, а не на създаването на нови форми.

Започнах да инкрустирам кожа и тъкани, да прилагам бродерия към изделия от кожа, да придавам блясък на джинсите благодарение на златистите шевове, да давам на някои неща „богатство“, което те поначало не притежаваха. Облагородявах обикновените тъкани. С това се отличавах от всичко и всички. В някакъв смисъл бях рокаджия, а в друг – цар Мидас: всичко превръщах в злато, следвайки флорентинската традиция от епохата на Ренесанса.

***

Моят живот винаги е бил истинско приключение, но без затънтени джунгли и диви зверове. Животът сам по себе си може да бъде велико приключение. Всичко зависи от това, къде и в какви условия те поставя Господ Бог, за да направиш първата си крачка. Всичко останало трябва да построиш сам с помощта на собствената си воля.

Аз никога не съм търсил компромиси, не съм молил за помощ, защото, ако приемеш помощ, после трябва да върнеш този дълг в съответствие с интересите на помагачите.

Ако обичаш, обичай с цялото си сърце, със стомаха, с мозъка си; любовта помага много при изработването на адреналин!

Думата „любов“ трябва да стане твоя парола от момента на рождението ти до преминаването във вечността. Не говоря за смърт, защото смърт няма. Вярвам в дългото пътешествие във вечността!

Специално за вас, моите любими читатели, има промо код при онлайн поръчка на книгата. Въведете justme и получавате 10% отстъпка от цената – за изданието с меки корици и за луксозното издание. Припомнете си и вълнуващата история на Гучи тук.

Снимки: Мартина Тодорова

102

Written by:



2 comments
Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*