За красотата на всекидневието и една по-специална фото сесия
Знаете ли, че дълги години ми беше много трудно да приема и да видя красотата на всекидневието, на обикновените, банални наглед и дори, леко битови, ситуации. Смятах, че за да си струва даден миг или изживяване, то трябва да бъде специално и уникално.
Постепенно започнах да променям нагласите си, да спирам в забързания ден, да се вглеждам в по-обикновените случки, да се радвам на чашата кафе сутрин или на дъждовната неделя, в която просто си седя вкъщи и чета забравени списания…
Преди няколко месеца ми попадна този кадър на Крисел Лим в инстаграм:
По някакъв необясним начин привлече погледа и вниманието ми и ме заплени с красотата на едно толкова рутинно домашно преживяване, каквото е простирането на пране. Почувствах се вдъхновена и предизвикана да потърся и аз красотата в такъв тип ситуация. Прииска ми се и аз да направя подобна снимка, в един локален контекст. (И, както често става в живота, поводът се появи под формата на покана от Lenor.)
Честно да си призная, домакинските задължения не са най-голямата ми сила, но прането на дрехите ми допада. По някакъв начин го възприемам като релакс и почивка, а и обожавам аромата на чисти, току-що изпрани дрехи, чаршафи, кърпи. Предвид градската среда, в която живея, аз не простирам (а използвам сушилня, за да изсъхват изпраните вещи.)
Тази фотосесия беше чудесен повод да си припомня едни отдавна отминали години и софийски междублокови пространства, които приютяваха прането на живущите.
Ето всичко, което ме вдъхнови и стана част от историята на тази необикновена в обикновеността си фотосесия:
- кадърът в инстаграм
- спомените и връщането в детството
- сетивно-обонятелни асоциации: покрай аромата на чисто пране се сетих за изложба, която посетих в Лил преди години. Изложбата беше на известния френски парфюмерист Серж Лютенс и представляваше лабиринт от 22 аромата от неговото детство: аромати на прясно кафе, на дъжд върху паважа, на пране… Всъщност, според маестро Лютенс, „обонятелната памет е окончателна“.
- статия, която прочетох наскоро в Ню Йорк Таймс – за новите модерни парфюми, които не миришат на нищо и са ароматният еквивалент на „грима без грим“, носещи послание за лекота и безгрижие. Парфюми, които по-скоро навяват асоциации за чисто пране и сапун. Е, не знам дали съм старомодна, но определено предпочитам да нося класически парфюм и същевременно – да се наслаждавам на аромата на чисто и свежо пране. Това лято моят абсолютен фаворит е омекотителят Silk tree blossom, вдъхновен от природата. Аромат, който мирише на лято, на детски спомени, на красота…
Авторски материал, базиран на лични наблюдения. В партньорство с Lenor.
Снимки: Мартина Тодорова
136
