Всичко започва отвътре
This post is also available in: Английски Френски
Или денят, в който се видях в цялост и единство като жена, професионалист в света на комуникациите и моден блогър. Моментът, в който поставих своята собствена положителна оценка, такава, каквато съм – с опит, познания, контакти, принадлежност към общност, професия, група хора. Ситуацията, в която не се състезавам, защото знам, че имам своето място и продължавам да го търся. В която изпитах искрено възхищение и съучастие към всички онези хора, които правят това, което и аз в моята професия, и своеобразно признание. Осъзнаването, че едното не изключва другото, а просто го надгражда, защото е дошъл моментът за промяна и за нова посока. Това е малката история, която очертава новия път, усещането за единство, за това, че знанията, придобити по един повод, могат да се използват и по нов начин. Денят, в който за пореден път си спомних колко е важен и ценен личният контакт, връзката, емпатията, любопитството, с което откриваме света и (пре)откриваме хората около нас. Осъзнаването кое наистина е важно и има значение.
Това е малката история, която очертава новия път…
Последните месеци много, много пъти съм се чувствала на кръстопът, опитвала съм да пресирам нещата, да давам посока, да контролирам ситуацията. Задавам си много въпроси за блога – доколко мога да разкрия от моя свят и къде е правилният баланс. Днес отново намерих хармонията и сякаш леко размитата посока. Усетих красотата на момента – тук и сега. Благодаря!
Благодаря на Нели Бенова за вдъхновяващата конференция Successful communications start from within 2015.
Снимка: Виктор Стойнов
35
sve tee
Не съм била в точно същата ситуация, но знам колко е трудно да се чудиш кое да избереш. Най-хубаво е, ако можеш да имаш всичко, но....
Vanina
Ти как постъпваш в подобни ситуации?
Anonymous
Не можах да хвана някакъв смисъл в цялото това писание?
Vanina
Лични разсъждения на кръстопът...
Срамно ли е да си романтичен в днешно време и още… | Style inspiratrice
[…] ме е от високо и ето този кадър определено ме затрудни. (Но гледката си струваше. […]