Време е за комикси!
This post is also available in: Английски Френски
Как и кога започна да блогваш?
Ако ме питаш конкретно как започна серията Happysad, всъщност тя просто се случи, съвсем спонтанно. Един ден се събудих с идеята за комикс, който да бъде нещо доста различно от това, което рисувах до момента. Беше някакъв кофти период в живота ми и имаше неща, които сякаш търсеха начин да излязат навън. Сега, като се връщам назад ми се струва очевидно, че рисуването, с което се занимавах цял живот, беше начинът да изразя тези лоши чувства. И все пак ми трябваха много години докато събера две и две. Все едно…
Междувременно бях стартирал уебсайт – с идеята да промотирам своите т.нар. „комерсиални“ комикси – тези, които ми носят приходи. И така, публикувах една идея, после се появи и още една – подобна, последва трета и така нататък. За да направим дългия разговор къс – роди се една идея, която превзе целия ми сайт и в крайна сметка за около 7 години доведе до над 1500 комикса. По някакъв начин хора от целия свят се зарибиха, започнах да имам все повече и повече посетители и ентусиазирани почитатели. Ако бях поискал, със сигурност никога не бих могъл да планирам нещо такова нещо да се случи. Интернет наистина е странно място.
Какво те вдъхновява?
Животът. Специално за Happysad разбира се, моите музи, които бяха (и са) важна част от живота ми. Струва ми се, че за мен животът всъщност е единственият източник на вдъхновение. Очаквате, че само с творчество и въображение може да ви хрумне всякаква идея на този свят, но смятам, че има нещо вярно в изказването, че реалността винаги надцаква фантазията. Или с други думи – бедна ти е фантазията да го измислиш!
Това не значи, че всичко, нарисувано в Happysad наистина се е случило – нищо подобно. През по-голямата част от времето взимам някоя малка случка от реалния живот и след това бих извъртам и намествам истината така, че да пасне на формат за комикс от 4 фрагмента и даже да има някаква закачка или поанта!
Какво е твоето определение за стил?
Не знам! Когато ме питаш за стил, първата ми мисъл отива към стиловете за рисуване, които използвах в поредицата Happysad и които, както казах, са напълно различни от обичайния начин, по който рисувам комикси: много изчистени, само в черно и бяло, ясни, отчетливи линии, персонажите са сведени до санитарния минимум: лица с очи и усти, но без носове и уши, тела без крака, ръце или длани. При необходимост винаги бих намерил начин да „намекна“, че те са там. Подобно на главния герой, който феновете нарекоха „малкия пич“, който държи четка, когато рисува портрети на своята муза. Направих това по две причини: първо, защото ми позволява да се фокусирам изцяло върху самата история и второ – спести ми много време докато рисувах тези стотици комикси. 🙂
А героят на Happysad влизал ли е някога в контакт с модата?
Хм, не бих казал. Това не е в неговия стил. Все пак, той цени красотата, независимо дали идва облечена в дрехи или не.
Казват, че в миналото автопортретите са били селфитата на художниците. Какво мислиш по този въпрос?
Както казах, черпя почти всичките си идеи от реалния живот. Най-често задаваният ми въпрос за Happysad беше дали е автобиографичен. Моят стандартен отговор е: някои неща наистина са се случили, някои са измислени, но повечето са някъде по средата и аз никога няма да разкрия кои са те точно. Така че, да, може да се каже, че поредицата е като купчина селфита, но разкрасени с няколко Instagram филтри така, че да разсеят достатъчно реалността. Смятам, че съм разкрил предостатъчно за себе си. Между другото, това беше и една от основните причини, поради които след 7 години реших да сложа край на поредицата.
***
Цялата колекция Happysad можете да видите на адрес: http://www.kartoen.be
0
