Възхвала на мързела
„Възхвала на мързела“ е статия, която четях на плажа във Варна, докато се наслаждавах на късно-септемврийски дълъг уикенд. Беше по време на супер напрегнат период, в който усетих, че ако не си дам тези дни за почивка (и надявах се – мързел), ще получа тотален бърнаут.
Материалът, публикуван във френското издание на Marie Claire, прави анализ на промените в поведението и навиците ни, вследствие на Covid, при които се забелязва едно умишлено оттегляне от активен социален живот, както и минимално полагане на усилия в тази насока.
Друг основен момент, застъпен в тезите на статията беше фактът, че трудът сам по себе си губи смисъла на основна ценност, защото фокусът се премества към грижата за себе си и собственото благополучие. Масово, представители на поколението Z отказват да следват модела 9-9-6 или с други думи: работа от 9 до 9, 6 дни в седмицата. Интересното е в статията е, че тази умора и желание за нищо-правене не е свързана само с работа, но и със спорт, готвене вкъщи, излизания и пр.
Тази различна гледна точка ме накара да се замисля, тъй като винаги съм имала много активен социален и професионален живот. Обичам да работя продуктивно и когато се върна назад във времето, по един естествен начин съм поставяла кариерата пред личния си живот. В последните месеци осъзнах, че може би е време за промяна и търсене на един променен баланс между лично и професионално, особено през призмата на грижата за себе си, ефективната почивка, времето за приятни и зареждащи преживявания, дистанцията и…качествения мързел!
Впрочем, винаги съм била застъпник на тезата, че мързелът е по-скоро полезен, защото е един от най-мощните двигатели на човешкия прогрес. (Замислете се колко технологични открития са напревени в услуга на мързела и с цел да улеснят живота ни максимално). А вие какво отношение имате към мързела?
Снимки: Мариан Велев
