В кухнята на баба винаги е имало страхотни торти – тя ги правеше с умение, въображение и много любов. Помня, че тя умееше да създава усещане за празник от всеки малък повод, с всеки свой сладкиш. Сега, години по-късно,
Винаги съм търсела и намирала вдъхновение в делата на хората, в това, което някой се е осмелил да направи, следвайки мечтите си. Днес ще ви разкажа за едно преживяване, което е много лично и същевременно – силно споделено, интерактивно и зареждащо.
В последните години все по-силно усещам как модата ме увлича и насърчава да изваждам на показ черти от себе си, които сякаш не са съществували преди. (Или са живеели някъде тотално неоткриваеми). С други думи – дава ми свобода.
Милано не живее за Седмицата на модата, защото модата живее там 24/7, 365 дни в годината. Хората умеят да се насладят също на качественото време, което могат да прекарат там във всеки един момент, на хубавата храна, напитки, на емоцията, на музиката, на изкуството, …
Между непрекъснато и почти никога разликата не е толкова голяма. Дали ще кажеш машинално „благодаря“ на човека, от когото си купуваш сутрешното кафе или ще отделиш време, за да благодариш искрено на приятел, на близък или на вселената – това е друга тема.