14 юли
14 юли, 2020. Честит празник, Франция! Тази година бях планирала да сбъдна една своя мечта – да бъда в Париж за националния празник и да танцувам с пожарникарите…уви, някой друг 14 юли ще бъде, не и през 2020.
Още от първия ден на блога любовта ми към френската култура е присъствала в това пространство под една или друга форма (дори и името му е френско*). Мисля, че това вдъхновение винаги ще бъде тук, а през последните размирни дни, често се сещам за борбения дух на французите, за тяхното развито чувство за отстояване на правата и търсене на справедливост, готовност за протест (и стачки) и при най-малка проява на нередност или посегателство върху свободата.
Днес реших да споделя един коментар, който се появи под статия на The New York Times след атентатите от 13.11.2015.г. Пасаж, който улавя и резюмира есенцията на една култура, на начин на живот и на онова типично френско je-ne-sais-quoi…
Франция олицетворява всичко, което религиозните фанатици по целия свят мразят: насладата от живота тук на земята по безброй малки начини: ароматната чаша кафе и кроасана с масло сутрин, красивите жени в къси рокли, усмихващи се свободно на улицата, мириса на топъл хляб, бутилка вино, споделена с приятели, уханието на парфюм, деца, които си играят в Люксембургската градина, правото да не вярват в никой бог, да не се притесняват от калории, да флиртуват и да пушат, и да се наслаждават на секс извън брака, да си правят почивки, да четат която книга си поискат, да ходят на училище безплатно, да играят, да се смеят, да спорят, да се майтапят със свещенослужители и политици, да оставят тревогите за задгробния живот на мъртвите.
Никоя друга страна не се радва на живота така, както Франция.
Снимки: Мартина Тодорова
* inspiratrice (фр. ж.р. ед.ч.) – вдъхновителка
47
