Защо е важно да опитваме различни неща в модата?

This post is also available in: Английски

Леко странен избор на заглавие, но защо според вас, е важно да опитваме в модата?*

Доста пъти съм си задавала този въпрос, често като припомняне, когато забележа, че съм станала твърде консервативна и нося почти едни и същи неща. Тази зима за пореден път залитнах към бойната схема черно-тъмносиньо-сиво-бяло / палто-дънки-кашмирен пуловер-черни ботуши…. и така, седмиците се превърнаха в месеци, а месеците – в сезон.

Вътрешният ми глас опитваше да се бунтува, но прагматичното ми, леко мързеливо от студа и калта навън „АЗ“ го заглушаваше без особени скрупули. Така, практично настроена, изкарах почти цялата Модна седмица в Берлин (тук се вижда ясно).  Бях на път да направя същото и в Париж, но за щастие своевременно се взех в ръце. Помогнаха ми няколко фактора:

• скуката от познатото еднообразие (в пристъп на креативна енергия бях на път да рециклирам гореизброената униформа)
• наближаващата пролет и повече слънчеви дни
• вътрешният импулс за цвят и промяна (за щастие, мозъкът ни винаги намира механизми, с които да ни подтикне да излезем от скуката рутината)

Докато започвах смело да прибавям цветове към гардероба си, не можех да не се замисля и за някои по-свежи обувки. Идеите ми пак поеха познати схеми, клонящи към металик и/или розово. 😉

И докато почти механично мерех познати модели и цветове в Högl, погледът ми бе привлечен от чифт бели ботуши с ток. Доста нетипично. Гледах ги и от една страна се възхищавах на прецизната фина и изработка и на меката като ръкавица кожа. Докато ги държах в ръка изобщо не можех да си ги представя с нито един от моите тоалети, колкото и да напрягах въображението си. Модното ми любопитство взе, че се събуди в правилния момент и… думата възхитена е може би най-близо до чувството, което изпитах тогава.

Тези ботуши, пробвани с черни скини дънки, стояха толкова добре, че не можех да откъсна очи от огледалото. (Обещавам да ви ги покажа и с дънките, но ето и няколко илюстрации по темата). Излишно е да казвам, че в момента са най-големият ми фаворит, носещи поетичното име Angel Suede booties!

No winter lasts forever; no spring skips its turn – Hal Borland. Днес, с много настроение ви споделям един любим цитат на Хал Борланд: „никоя зима не трае вечно и никоя пролет не пропуска да дойде!“ Как е настроението ви днес? 💙 📷 @martinatodorova #quoteoftheday #inthemoodforspring #streetstyle #lifestyle #newin #fromsofiawithlove #lifestyleblogger

A post shared by Style Inspiratrice (@styleinspiratrice) on Mar 22, 2018 at 3:22am PDT

Покрай този пост се сетих и за една статия от 2013г., която си струва да погледнете, не защото тогава още носех бретон (и това съм опитала), а заради….неочаквания финал. 😉 Защото, когато опитваме, със сигурност ще ни се случат неочаквани неща.

*  Имам и една лична история на плажа в Албена, преди много години, когато един младеж ме попита „откъде знаеш, че не ти харесва, след като не си пробвала?“ … та така.

Снимки: Роси, Мартина Тодорова

You may like to share