Скейтът е…
This post is also available in: Английски Френски
В духа на Back to school си спомних трепетите от училищния живот и по-специално: възхищението и силната симпатия към скейт културата и скейтерите, в които всички (тайно или явно бяхме влюбени). За съжаление не се научих да карам, но сестра ми се справяше доста добре. Затова я предизвиках да си припомни тези години и да ми разкаже повече за скейт емоцията тук.
Скейтът е… Носталгия. Безгрижни летни дни. Време с нови приятели. Трепети и първо гадже. Общност, към която да принадлежиш. Вдъхновение. Начин да изразиш различното в себе си, свободата, без да ги потушаваш в себе си, опитвайки се да влезеш в общия калъп. На 15, той е революция – начин да заявиш себе си пред родителите си – заради скейта защитаваш своите желания напук на това, което разрешават или казват, градиш характер.
Скейтът се съпътства и с много срамни моменти – „ти си момиче, нищо не можеш да правиш, каква е тази поза?“. Той е предизвикателство – да успяваш в нещо, определено за по-скоро мъжко, изненадвайки останалите, да опитваш в нещо, в което ще се пребиеш в 90% от случаите, но в 10% ще успееш и ще се изкефиш, че си преодолял страха си, болката, предразсъдъците, доказвайки, че стига да имаш търпение и желание, страст по нещо, всичко е възможно.
Скейтът е сцената за всичко диво, екстремно, жадно за свобода и независимост, кипящо в онези години у мен.
Той си има идол – Ерик Костън, за съжаление оженил се доста млад 😉
Както и любими места – Паметника, кварталното 119-то, понякога Френската или Бастилията и всички скейтшопове по онова време.
Неизменно върви с музиката – ето моята спотифай плейлиста:
вдъхновява се от филмчетата на 411, Circa и т.н., разтапя се на Grind и тренира на THPS 2…
Има си собствен стил на обличане, който носи с високо вдигната глава, без да се интересува какво ще кажат околните – велурени черни кецки, панталони с джобове, хавайски ризи …
Скейтът не е вечен – понякога това може да е краят на лятото, загубата на любим близък човек, първият ти досег със смъртта и с неочаквания й замах, променящ всичко. Тогава в сблъсъка между най-щастливото скейт лято и най-нещастното събитие до този момент в живота ти, сякаш губиш част от себе си. Порастваш – за да може скейтът да се развие.
Скейтът открива ново начало – това което е изградил в характера ти никога не се губи. Страстта към него и бунтарския дух , свободолюбието – не умират, те намират своя път на повърхността и на 30, просто под различна форма – всеки може да ги открие сам за себе си – пътешествия, палатки, цветни коси, концерти и фестивали, колибрита и много други…
След близо 15 години скейтът отново те жегва с онази сила, той е онова пробуждане, от което имаш нужда и което те сепва – колко е важно всъщност да успееш да запазиш нещо от детското в себе си, да съхраниш страстта си към нещо твое си, в което вярваш, пък било то и с цената на десетки падания и подигравки.
Sk8 is….gr8! o<<)8
Текст: Роси
Снимки: Мартина Тодорова
Нося: Тениска The Sucker Pop Shop, пола Butterflies by Slavina Petrova, кецове Vans Old Skool by Contrabanda
