Как се промени животът ми, когато боядисах косата си в розово
This post is also available in: Английски Френски
Всъщност, ситуацията е малко като с въпроса за кокошката и яйцето: не знам дали боядисах косата си в розово, защото вече бях започнала да се променям или се промених, след това боядисване. Истината е, че винаги ме е блазнела идеята за розова коса – още когато излезе клипът на No Doubt Simple kind of life, а Гуен Стефани беше приказно хубава с коси като захарен памук. В последните години с Жорко правихме различни експерименти и вкарвахме по малко розов цвят в русото, докато не дойде краят на септември 2016, моите планове
за ваканция и пътуване се промениха коренно в последната минута, Милано бе заменен с Париж, а русото – с розово! Тогава за първи път усетих ефекта на розовата коса, именно в улиците на Париж: беше Fashion week, усещаше се като лято, а розовата коса беше като една покана за разговор – никога не ме бяха заговаряли толкова непознати хора! Случваше ми се навсякъде – в магазина, на улицата, на коктейл, преди модно дефиле….
Две седмици по-късно бях в София, есента настъпваше уверено, розовото се отмиваше, а аз взех решението да се откажа от него, защото обикновеността на всекидневието и сивотата на сезона щяха да отнемат магията на това розово, да го банализират и загрозят. Така мислех тогава.
Минаха седмици, зимата изглеждаше безконечна, наближаваше първата ми модна седмица в Милано. Тогава реших да мина отново на розова вълна, за да видя как ще се почувствам. След това дойде Париж, отново беше Модна седмица, аз отново бях розовокоса, слънце почти нямаше, но вече започвах да осъзнавам, че не то е основното за начина, по който ще се чувствам. Когато отново осъзнах, че искам косата ми да е розова, вече знаех, че това не е просто цвят, а състояние на духа, нова нагласа, желание за промяна, която вече е тръгнала и не може да бъде спряна.
Вече знаех, че искам да измисля нещо, което да ме вдъхновява всяка сутрин, да ме кара да се будя в зори и да ми напомня, че въпреки трудностите, животът е прекрасен и трябва всеки миг да търсим неговите хубости.
Реших, че искам да не бъда последовател, а иноватор, че е време да живея, така, както ми харесва, а не по утъпкани и измамно сигурни коловози. Дадох си сметка, че когато затворих една врата, пред мен започнаха да се откриват възможности, за които дори не подозирах…
Следва продължение…
Нося:
Жилетка – Escada, дънки – H&M, чанта Yves Saint-Laurent, кецове – Converse
Снимки: Мартина Тодорова
99
