Жаклин Вагенщайн: Човек винаги намира време за хубавите неща в живота си
This post is also available in: Английски Френски
Тя е млада, вдъхновяваща, успешна и впечатлява с личния си стил. Дама, с която може да си говориш за завладяващи истории, книги, автори и за мода, естетика и елегантност. Срещнах се с Жаклин Вагенщайн, която отговаря за Издателските стратегии и авторските права на ИК „Колибри“. В разговора ни се преплетоха теми за литература, четенето на книги днес и някак естествено преляха в темата за модата. Вижте как:
В днешното забързано и динамично всекидневие лукс ли е четенето на книги?
В днешни дни да намериш време за каквото и да е е лукс. Въпрос на избор е за какво ще отделиш най-ценното си време – свободното. Да отделиш време за четене е въпрос на желание, естествен порив, вътрешна необходимост.
Глаголът „чета“ не търпи заповедна форма, както и глаголът „обичам“. Затова именно да намериш време да четеш е като да намериш време да обичаш. Човек винаги намира време за хубавите неща в живота си.
Ако трябва да се опише с три думи всяка една от най-новите книги на Давид Фоенкинос, преведени на български език, то те ще бъдат:
- „Деликатност“ – нежна, крехка, ефирна
- „Шарлот“ – поетична, изкусна, тъжна
- „Спомените“ – минало, сегашно, бъдеще
Дали спомените са единственото нещо, което притежаваме? Мастрояни…
Нещата в живота ни търпят постоянни трансформации и да се опитваме да ги притежаваме е като да притежаваме въздуха, който дишаме. Споменът се фокусира върху отминал факт или чувство. След като са отминали те не могат да бъдат променени, т.е. можем да ги запечатаме и да ги притежаваме. От друга страна обаче, как ще запомним нещо или някого е въпрос на личен избор, една и съща история може да бъде разтълкувана по безброй различни начини, така дори спомените могат да ни убягват, да се изплъзват. Мастрояни има предвид, че човек не бива да забравя. Затова и той казва Спомням си, аз си спомням.
Ти си изключително елегантна – има ли персонаж от литературата или произведение, което в някакъв етап те е вдъхновило за стилистичен избор?
Предпочитам въображението ми да дорисува персонажите. Не персонажът облича мен, а аз обличам него в мислите си.
Има ли „мода“ при книгите?
Разбира се, и още как! Всичко е въпрос на моди, течения, влияния… така е открай време… теченията в литературата и в изкуството са съпоставими с тези на модния подиум. Модата може да е също така пазарно явление, ето например модата на шведските кримки, модата на вампирските книги и т.н..
Снимки: Виктор Стойнов
77
