Червило
This post is also available in: Английски
Преди няколко години не другаде, а в Париж получих идеята и вдъхновението да нося ярко червено червило. Малък детайл, който променя цялостното излъчване. Тенденцията на ярко подчертаните устни ни съблазнява, възхищава и спечелва всеки сезон. Дали обаче на практика носим толкова много и често червено, коралово, фуксия?
Често се улавям, че при мен това се случва относително рядко, независимо, че винаги поддържам завидна колекция от ярки червила. Причините са различни – липса на време, опасения, че е твърде ярко и „не корпоративно“ и дори – притеснение от ефекта на полуизчезналото от устните червило…
В която и да е точка на света, ако влезете в магазин за декоративна козметика, високият клас е достойно представен предимно от френски марки. Сигурна съм, че и първата асоциация с луксозна козметика е Шанел, Диор, Ив Сен Лоран, Герлен, Нарс… Тук се натъкваме на един парадокс: че парижанката/ французойката (почти) не се гримира. Защо?
Възможните обяснения са няколко: силното влияние на католицизма, на посочването с пръст, на поставянето на етикет, страх от привличане на вниманието и дори – от своеборазно демонстриране на благосъстояние. Това бяха някои от акцентите на дискусия в Института за Мода в Париж, на която присъствах преди време. Друга тема беше и дали носенето на грим по принцип (ярък или имитиращ напълно естествен вид) не е някаква форма на лъжа, на скриване на истинското аз от света. Всъщност, аз не виждам какво осъдително има в това да покажем себе си в различна светлина, да подчертаем устните, веждите или формата на очите си – особено, ако това ще ни накара да се чувстваме добре. В крайна сметка, десетилетия назад във времето Коко Шанел казва, че излизането с грим от вкъщи е проява на възпитание към околните…
А вие какво мислите?
